Патрон

Ангел Кънчев
български революционер
и национален герой

 

Ангел Кънчев е роден през 1850 г. в балканското градче Трявна в семейството на Кънчо Ангелов, майстор – строител, и Гана Пандурска. В свободолюбивата атмосфера на родния си град той прекарва детските си години. Учи в тревненското светско училище при учителя П. Р. Славейков, от който получава първите уроци по родолюбие и който е възхитен от неговата интелигентност. През 1860 г. семейството на Кънчо Ангелов се изселва в Русе. Там Ангел Кънчев продължава образованието си във Варошкото училище. Избран от Драган Цанков за стипендиант в Болградската гимназия (1866 г.).

Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“ в началото на ХХ век, е първата българска гимназия от Възраждането и се намира в Болград, Украйна.

Завършил с успех през 1867 г., той се прибира в Русе, но минавайки през Букурещ и Гюргево се запознава с пламенния патриот Димитър Горов и научава от него, че в Белград българските емигранти подготвят план за освобождение на България и че в Белград има военно училище, което подготвя офицерски кадри за бъдещата българска армия. През същата година А. Кънчев заминава за Белград и се записва в Артилерийската школа. Изучава с голямо усърдие военното изкуство със съзнанието, че се готви да участва в борбата за освобождението на своя поробен народ. В Белград поддържа връзки с Л. Каравелов, П. Хитов и участниците във Втората българска легия. Влиянието на тази среда върху А. Кънчев е огромно и решаващо.

Между него и В. Левски възниква близка и сърдечна дружба. По настояване на В. Левски Ангел Кънчев остава в школата, която искал да напусне след разтурването на легията. Едва 18-годишен А. Кънчев написва пламенно обръщение “Към българския народ”, което е зов за родолюбие, страстен копнеж за свобода и израз на високо революционно съзнание.

На 05.12.1869 г. по здравословни причини А. Кънчев напуска Артилерийската школа и заминава за Русе при родителите си. През 1870 г. отива в гр.Табор, Чехия за да учи в Областното земеделско-индустриално училище. Тук проявява блестящи способности. Неговият съученик Симеон Златев пише:”… правеше чест не само на нас… но и на целия си народ, понеже от основаването си това училище за пръв път /а може би и за последен/ отбелязва в протоколите си подобен ученик с такива способности и такъв бърз и дълбок ум. Той беше момък с чиста и висока нравственост…” Далеч от България, не престава да мисли за нея. Макар и първенец на випуска, напуска Табор преди завършването на учебната година.

Всеотдайното му родолюбие и готовност за борба се проявяват именно сега. Отказва да заеме високо платена вилаетска длъжност – управител на Номуне чифлик. Кристално чиста личност. Не желае никакви компромиси с поробителя и врага. За А. Кънчев пътят е ясен и избран. Той всецяло и завинаги се отдава на борбата за освобождение на България. В края на септември 1871 г. БРЦК изпраща А. Кънчев за помощник на Васил Левски. Мечтата му е осъществена.

Със своето високо образование, отлична военна подготовка, скромност, честност, със своята пламенност и младежка жертвоготовност, А. Кънчев става пръв и най-ценен помощник на В. Левски при изграждането на революционни комитети в България. Той прави две самостоятелни обиколки в Разградско и Търновско, където изгражда революционни комитети. Доверието на В. Левски в А. Кънчев е пълно. В края на февруари 1872 г. Ангел Кънчев получава задача да замине за Влашко (Румъния) по подготовката на общото събрание на организацията.

На 5 март 1872 г. При качване в турското параходче “Сиере” на Русенското пристанище му поискват паспорт, какъвто той няма… Само след няколко минути А. Кънчев разбира, че е обграден и няма никаква възможност за бягство. Насочва пистолета си срещу преследвачите… Може би в онези последни, съдбоносни секунди той разбира, че е жертва на грозно предателство… Не виждайки никакъв друг изход А. Кънчев извиква “Да живее България” и се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на турците.

“Самоубийството на А.Кънчев” – худ. Х. Дембицки

Един млад, едва 22-годишен човек, сам слага край на живота си, за да изпълни клетвата, която е дал… за да остане безсмъртен. А. Кънчев успява да работи само 6 месеца като професионален революционер, но те са достатъчни, за да разкрият блестящите му организаторски и агитаторски способности. Ангел Кънчев живее и ще живее в съзнанието на българския народ като пример за безпределна, пламенна любов и вярност към България, на която отдаде най-скъпото – живота си.

ПОКЛОН!